Den si vzdychl a chystá se k odchodu.

Pamatuji si to proto,

že chybí jakýkoli pocit dne,

ale padá nedokončený déšť

a jistě překládá

nebeské písně.

Jestlipak mu louže naslouchají?

Nebo ho jen pozorují

dokonale prázdnými kroužky očí?

Ach, je to marnotratník, tenhle déšť,

ani se nestará,

jestli si zaslouží milovat se s každou

touhou,

je-li potřebný více plevelu,

nebo kdejakému stéblu trávy.

Nejspíš sám nezná odpověď

a proto kreslí

pěšinky mezi zemí a nebem…

Den si vzdychl a chystá se k odchodu,

zatím co po okně déšť s ironií

stéká jako mřížka…

 

 

Денят въздъхва и почти си тръгва.
Запомням го с това,
че липсва всякакво усещане за ден,
но пада недовършен дъжд
и сигурно превежда
небесни песни.
Слушат ли го локвите?
Или проглеждат със очи
от съвършено празни кръгчета?
Ех, разточителник е този дъжд
и даже не се пита
дали си заслужава да се люби с всяка жажда,
на плевела ли е потребен повече
или на някоя безименна тревичка.
Не знае отговора сигурно
и затова рисува
пътечки от земята до небето…
Денят въздъхва и почти си тръгва,
а по прозореца дъждът с ирония
тече като решетка...